Електрически Smart

След Лондон в Берлин също започва акция за движение на корпоративни клиенти с електро автомобили от модела Smart ed (Smart electric drive). В момента по улиците на Лондон се движат 100 електроавтомобила. Те са раздадени само на избрани клиенти, частни лица все още нямат достъп до тях.


За големи градове като Лондон и Берлин електро-автомобилът Smart ed е перфектното превозно средство. Издръжливостта на ел. двигателя е около 100 км. – напълно достатъчно за големия град.


Ако през работните дни между 7 и 18ч. желаете да пътувате през центъра на Лондон, заплащате такса в размер на 10 €. Електрическите и хибридните автомобили са освободени от тази такса.


41 конски сили са напълно достатъчни в градска среда. Тъй като електро двигателят развива пълната си мощност мигновенно, шофьорът няма проблеми с бързата смяна на светофара.


В Лондон вече са обособени паркинги единствено и само за електро автомобили, на които е възможно да заредите батериите.


Един от първите собственици на Smart ed e Крис Ръдърфорд от Градския съвет на Ислингтън. Въпреки че е много доволен от автомобила си, понякога се чувства ограничен от възможния пробег.


„Горивото” извира буквално от контакта: Вместо бензин електро автомобилът черпи ток, за да зареди батериите на електрическия двигател.


Източник: http://www.welt.de/motor/article2301077/Elektro-Smart.html

Загуба на работното място

Да загубиш работното си място означава много повече от загуба на постоянен и сигурен доход. Става въпрос и за загуба на престиж и чувство на принадлежност, ограничения в ежедневните дейности и социалния възход, дори за отказ от житейски планове. При загуба на работно място е по-важно човек да се държи адекватно, да проучва пазара на труда и да е запознат с разпоредби и закони.


Какво е работа и колко струва тя?
Работата е извършена дейност, за която човек получава материално заплащане. Голяма част от живота си ние прекарваме работейки. По този начин работата ни влияе върху нашата идентичност. Ние се отъждествяваме пероснално и социално до голяма част с работата си, чрез нашите квалификации, постижения и заплащане. Така работата ни е обвързана с редица психосоциални функции:

o Тя ни носи социален престиж и усещането, че имаме полезен принос за обществото
o Носи ни лична идентичност
o Дава ни самочувствие (аз съм някой)
o Създава ни социални контакти
o Структурира нашите дневни, седмични, годишни подредби и планиране на живота; дава ни ред, по който да се ориентираме.
o Чрез активностите, които са свързани с работата ни, ние разширяваме знанията си, способностите и уменията.

Ние се идентифицираме чрез работата си, имаме по-високо самочувствие и гордост. Загубата на работно място се свързва с финансови, психосоциални и професионални последствия. Не е изненадващо, че загубата на работно място води след себе си различни последствия, били те финансови, психосоциални или от професионалната сфера. След съкращение първо се усеща недостиг на пари, съкращението винаги е обвързано с финансови последици. Чрез загубата на работно място изчезва източникът на приходи.

Многобройни грижи и страхове
Съпротива, страх, грижи и напрежение са естествените и основни чувства, които носят след себе си и чувство на малоценност, чувство на загуба, лоши настроения, изменения в поведението.
Емоционалните процеси след съкращение са подобни на тези при болезнен шок при загуба. Могат да се сравнят с тези на скръб с продължителност от няколко дни до няколко месеца.


Планирането на професионалния път излиза на преден план
Загубата на работно място носи след себе си търсене на нови работни взаимоотношения. Важна роля играе актуалната ситуация на пазара.

Сблъсъкът с тази ситуация трябва да се използва за анализ и стимулиране на собствения потенциал, на личните силни и слаби страни, за проучване на трудовия пазар и да се приеме като предизвикателство за развитие на личната кариера!


Източник: http://www.welt.de/

Как работи електрическият автомобил?

Предвид всичките проблеми с петрола идеите за електрически автомобили възкръснаха от пепелта.
Повечето хора шофират или се возят в автомобили с вътрешно горене през по-голямата част от живота си. Тези автомобили са задвижвани от двигатели, които се захранват с бензин или дизел. За последните 100 години двигателите с вътрешно горене диктуваха правилата на пазара. Нещата бавно започват да се променят – новите видове двигатели силно влияят пазара, а именно електрически и хибридни двигатели. От всички предлагани двигатели електрическите са най-щадящи за околната среда.





Отвън електрическите автомобили изглеждат досущ като „нормалните” автомобили, с малката разлика че нямат ауспух. На дъното на автомобила, както и във вътрешността се наблюдават значими разлики. Нямат резервоар за гориво (тъй като не хабят такова), а самите батерии са вградени под колата или вътре в самото тяло. Тези батерии са същите, които се използват за стартиране на бензинови и дизелови двигатели, само че повече на брой се използват при складиране на енергия за задвижване на колата. Към батериите е прикрепен стабилизатор, който следи дали количеството енергия на зареждане и разход е еднакво и едновременно с това контролира за изгорели батерии.





Другото интересно нещо, което е необходимо да се отбележи за елетрическите автомобили е фактът, че освен двигателя всичко друго е еднакво с бензиновите автомобили. Трансмисия, спирачки, климатична инсталация, въздушни възглавници и т.н. – всички те функционират по същия начин, както при познатите бензинови и дизелови автомобили. Самият електрически двигател е единствената и основна разлика.
Има три основни вида електрически двигатели: AC Brushless (висока скорост, слабо ускорение), AC Induction (висока скорост, добро ускорение, но и високи цени) и Permanent Magnet (със средно представяне на пътя). Всеки един от тези мотори може да се използва за производството на електрически автомобили.





Когато електрическият автомобил се движи, енергията която се образува от натискане на спирачките може да се използва за зареждане на батериите. Този процес се нарича регенеративно спиране и тази спирачна система може да окаже въздействие с до 15% възвръщане на енергията от спирачките към батериите. Това няма да отмени изцяло необходимостта от зареждане с електричество, но пък може драстично да удължи изминатите километри преди следващо зареждане.





В търсене на по-висока ефективност стоят още много отворени въпроси, като например видовете батерии. Електрическите двигатели може да не са най-бързите автомобили и най-лесните за поддръжка, но с новите постоянно развиващи се технологии набират скорост и се превръщат в основна алтернатива на автомобилите, които силно замърсяват околната среда.

Източници:
http://www.aptera.com/
http://www.teslamotors.com/
http://www.rinspeed.com/

Какво е петролен пик?

Понятието пик на петрола е познато от няколко десетилетия. Но за какво става въпрос? Някои смятат, че петролът някой ден ще свърши, след което ще настъпи глобална икономическа криза и ад на земята.
Други смятат, че пикът на петрола в САЩ се състоя през 70-те и Америка се „излекува” оттогава. Нито една от тези две дефиниции са точни, за съжаление. За точна дефиниция на понятието „пик на петрола” и какво означава това за нашето бъдеще – не сменяйте канала ;-)

Петролът не расте по дърветата



Първата стъпка към разбирането на пика е осъзнаването, че петролът е ограничен, изчерпаем ресурс. През последния век и половина благодарение на петрола сме свидетели на засилваща се икономика и невероятен ръст на населението. Като изключим водата, няма друга течност, от която човечеството да е толкова зависимо.
Петролът движи нашите коли, топли нашите домове, асфалтира нашите пътища и се използва в производството на безброй много продукти.

„Пик” означава крива във формата на камбана



Геологът Мариън Кинг Хубърт, работещ за Шел, открива през 50-те години на миналия век, че с разгръщане на времето графиката за находки на петрол представлява крива под формата на камбана. Първите открития на петрол в дадена област ускоряват последващи изследвания и открития, но тъй като петролът във всеки един район е ограничен, добивът намалява с течение на времето. Хубърт предсказва, че откритията на петрол ще последват графика сходна с формата на камбана, която днес е известна като кривата на Хубърт. През 1956 той предсказва, че производството на петрол в Съедините Щати ще достигне своя връх между 1965 и 1970 год.

Хубърт беше прав



“Пророчеството” на Хубърт се оказва истина. САЩ достигат своя пик в производството на петрол между 1970 и 1971 год. при масимално дневно производство от 11.297.000 барела.

След пика идва спад



Достигането на пик в Америка се отнася еднакво към пика на глобално ниво. Глобалният добив на петрол ще достигне връхната си точка, когато се достигне до максимално количество извличане на петрол. В момента, в който човечеството започне да изразходва запасите на петрол, добивът няма накъде да върви, освен надолу. Пикът не означава задължително “КРАЙ на петрола”, а по-скоро край на евтиния петрол. Пазарните условия ще се променят, търсенето ще надвишава предлагането, цените драстично ще се завишат.

Спомня ли си някой енергийната криза от 70-те?



След като САЩ достигнаха пика на вътрешния добив на петрол през 70-те години, те започнаха да разчитат главно на внос. През 1973 ОПЕК наложи ембарго на САЩ по политически причини. Членове от Близкия изток протестират срещу въвличането на САЩ в усилващия се конфликт с Израел и тези държави изритват Щатите, лишавайки ги от петрол през 1973 и отново през 1977год. Това резултира в енергийна криза и петролен „шок”. Цените на горивото се увеличават неимоверно и паникьосани шофьори образуват километрични опашки по бензиностанциите.

Кривата на Хубърт още е валидна



40 държави, включително и САЩ, са достигнали максимума във вътршното си производство на петрол. Производството в нито един регион не съответства на 100% на кривата на Хубърт, тъй като е зависимо от различни геоложки, икономически и политически фактори. Въпреки това кривата на хубърт остава важен и основен пророчески инструмент.

Петролът е незаменим в много аспекти от съвременния модерен живот



Последиците от постоянното увеличение количеството на евтин петрол могат да са катастрофални за икономиката. Петролът е толкова значим, че достигането на пика е въвлечен във всички сфери на геополитиката, медицината, транспорта, търговията, икономическата стабилност и производството на храна.
Дори електричеството, което основно се добива от въглища, зависи от петрола, за да се транспортират въглищата.


Търсенето и предлагането се обърнаха с главата надолу



Преди 50 години светът консумира по 4 милиарда барела петрол на година, а годишните открития на залежи са около 30 милиарда, САЩ са най-голямият износител на петрол в света.
Днес ние изразходваме 30 милиарда барела на година, а откритията клонят към 4 милиарда годишно. В момента САЩ са най-големят вносител на петрол в света.

Въпрос на време е цените да излязат извън контрол



Количеството глобално производство, т.е. извличане и рафиниране на петрол, по настоящем около 84 милиона барела на ден (съгласно Енергиен бюлетин), бележи растеж всеки един ден през изминалия век. Но тази история на растеж не може да се задържи завинаги и когато спре, цените ще скочат екстремно високо.

Кои ще са най-лошите последствия?



Икономика, чиито основен енергиен източник е петролът, каквато е тази на САЩ, не е нужно тотално да изчерпи ресурсите си преди да се сгромоляса, пише „Живот след петролния крах” /Life after the oil crash/.

И малък спад в производството може да има опустошителни последици. Дори 10-15 процентна разлика в търсенето и предлагането може да доведе до високи цени и да увеличи бедността.

Източници:
www.businessinsider.com
Life after the oil crash