25 март 2010 г.

Филм ревю "Разруха" --> Collapse (2009)


Той погледна в бъдещето и (почти) полудя

Майкъл Рупърт е 55-годишно бивше ченге, което ЦРУ се опитва да вербува през 70-те години на миналия век да внася наркотици. Той изнася тази информация в публичното пространство и бива уволнен от полицията. През изминалите 30 години Рупърт се занимава с разследваща журналистика, конспиративни теории и изнася лекции. В приковаващия и силен филм „Разруха” Крис Смит прекарва 82 минути в изследване индивидуалността на Майкъл Рупърт, усилвайки напрежението чрез вмъкване на документални кадри. Филмът е заснет в мрачен сутерен, който всмуква само един лъч светлина. Рупърт, спретнато облечен в ризка и с подпухнали очи, нервно припалва цигара след цигара. Изключително уверен, заковарял през десетилетията от ударите на присмехулници и критици, Рупърт с лекота се движи по ръба между пророчеството и измислицата. Но когато той говори, ти слушаш. Защото има какво да каже.

Още в самото начало на филма Рупърт хвърля право в десетката понятието „пик на петрола” с довода, че петролът е на изчерпване в световен мащаб, въпреки че истинските запаси на петрол се пазят в тайна от правителствата. Инфраструктурата ще бъде занемарена, въпрос на време е. Едновременно с това ще има и икономически колапс. Рупърт е предвидил днешната икономическа криза, като е смятал, че ще се прояви година по-рано.

Той сравнява съдбите на Северна Корея и Куба след като губят вноса на петрол от Съветския съюз. Корея е изключително тежко засегната. Куба също, но хората там се обединяват, садят семена на всяко възможно място в страната и упорито отглеждат зърнени култури въпреки трудностите. Така кубинците се прехранват много добре. Рупърт ни съветва да поемем същия път – да произвеждаме храна и да купуваме злато – истински метал, а не хартиени сертификати за злато. Да събираме семена, които при недостиг на храна ще са реална валута.

Рупърт е пушач и Смит показва всяка запалена цигара. Интервюто е толкова напрегнато, с вмъкнати предизвикателни и скептични въпроси от страна на режисьора, че Рупърт на моменти рухва и се разплаква пред камерата в отчаяние от цялата безизходица. Филмът приковава и ако се питате дали човекът е луд или утопист, това е част от тревогата, която се заражда във вас след края на филма. Въпреки че на моменти Рупърт изглежда умопобъркан, той е умен и добре информиран.
Ясно е, че изкопаемите горива са ограничени. Всичко зависи от транспорта и електричеството. Без петрол те не функционират. Ако са ни необходими 25 литра петрол за производството на една гума, как ще произведем цял един автомобил, който да се задвижва от друга енергия? А пластмасата? А свръхнаселението? Етанолът е абсолютна шега, въглищата са лъжа. Дори вятърната и слънчевата енергия са невъзможен заместител, защото не разполагаме с достатъчно енергия да изработим източници и да оползотворим енергията. Глобалното затопляне е аларма. Когато петролът свърши, трябва да сме подготвени преди инфраструктурата да е разрушена. Няма да е лесно, но ще се наложи да намалим размерите. С увеличението в добива на петрол, населението на земята се увеличава драстично. Факт е, че петролът изкуствено завишава транспортирането на хора, стоки и услуги и когато петролът намалее с него ще намалее и населението на планетата. Стандартът на живот, към който сме привикнали, няма да остане същият, или поне не и за всичките 7 милиарда жители (не че сега всички карат мерцедеси и притежават плоски екрани).

Рядко някой стига до толкова задълбочен анализ. Неслучайно сълзите напират в очите на Рупърт. Напират и в момента, когато говори за Барак Обама. Според Рупърт Обама е умен, добър, честен мъж, но е заключен в системата и няма да успее да помогне на хората. Което е тъжно, много тъжно... Последната надежда на света е една илюзия. Рупърт е убеден, че няма начин да начин да предотвратим наближаващия крах. Той призовава хората да направят промени локално, емигрантите да се върнат към корените си и заедно със семействата си да засядат земята със семена, за да преживеят промяната към новата реалност. Важно е да се отбележи, че той вижда промяна, а не свършек на света.

На въпроса на Смит какви са неговите духовни вярвания, Рупърт простичко цитира Библята: „Парите са корен на всяко зло”. Той поддържа тезата, че трябва да намерим път да живеем без лайтмотив за печалба и богатство. Стремежът на хората към парите е най-голямата човешка грешка.



източник: http://www.imdb.com/title/tt1503769/usercomments